Контрацепция: от зората на човечеството до днес
Макар че и в наше време все още се намират жени, които не могат да се предпазват от нежелана бременност, контрацепцията съществува от дълбока древност.
Един от най-ранните исторически извори, свидетелстващи за контрола на раждаемостта, е египетският „Еберс папирус” от 1550 г. преди Христа. В него е описано използването на мед, листа от акация и мъх, които се поставяли във влагалището, за да препречат пътя на сперматозоидите.
Намерени са древни египетски рисунки, на които е изобразено оттеглянето на мъжа и еякулацията извън вагината като сигурен метод на контрацепция – т. нар. „разливане на потомството”.
По всички краища на света се знаят едновремешни начини за предпазване от забременяване, които жените тайно си предавали от поколение на поколение. Безспорно много от тези „илачи” били следствие на невежество и шарлатанство, лесна печалба за хитри и самозвани знахарки.
В гръцката митология се разказва, че богиня Персефона ядяла зрънца от нар, които я пазели да не зачене от бога на смъртта Танатос. Заради този мит жените в Гърция вярвали, че ако ядат нар, няма да забременеят.
Древните гърци и римляни, известни в историята с хедонистичните си нагласи и с любовта към оргиите, сипвали катран във влагалището на жената, а също смес от кедър, ябълки, слонова кост, за да предотвратят евентуално забременяване.
Албертус Магнус разкрива един особен „метод” за контрацепция. В петата на жената трябвало преди половия акт да се забие „жило от още жив скорпион”. Смятало се, че това ще я предпази от бременност.
Китайките практикували промивки с вода и лют пипер, мажели с борова смола шийката на матката, капвали малко живак във влагалището. Разбира се, тези „предпазни мерки” били само допълнително изтезание,застрашаващо здравето и живота на жената, без желания ефект.
Американските индианки миели влагалището си с отвара от кората на лимон и махагон. В Суматра и още на много места за целта използвали опиум.
По българските земи бабите акушерки, билкарките и знахарките имали много тайни рецепти против забременяване, както и за прекъсване на бременността в ранните месеци. Предавано от майка на дъщеря, народното знание е съхранено до наши дни. Най-разпространени били специалните чайове и отвари. Като стари методи за контрацепция са известни: билката живовляк, популярна сред женското съсловие; промивките с оцет или с разтвор от лимонена киселина веднага след съвкупление; пиенето на мая за хляб с лъжица сол, разтворени в чаша топла вода, на гладно сутрин, при съмнение за бременност. Народната ни медицина познава още много такива женски хитрини, изпробвани във времето.
Първите презервативи в Европа се появили непосредствено преди Ренесанса. Те се изработвали от пикочни мехури и черва на животни, и се поставяли само върху главичката на пениса. Идеята за тяхната употреба обаче била не да служат за контрацептив, а за предпазване от зараза със сифилис, който по него време се разпространявал на континента като епидемия.
Еволюцията на противозачатъчните хапчета – най-сигурното и удобно средство за контрацепция, е дълга и трудна. Започва още в зората на миналия век, когато младата медицинска сестра Маргарет Сангър открива ефективно хормонално противозачатъчно средство. Тя намира спомоществователи и продължава изследванията на синтетични хормони, прави множество клинични проучвания. През 1916 г. Сангър отваря първата клиника за контрол на раждаемостта в САЩ, заради което е арестувана.
По-късно Грегъри Пинкъс и Джон Рок продължават делото й. С помощта на Федерацията по семейно планиране на Америка те създават първите противозачатъчни хапчета през 50-те години на ХХ век. Тяхното откритие става достояние на света през 1960 г., когато хапчетата за първи път са пуснати в производство.
Модерната противозачатъчна индустрия днес предлага стотици разновидности на продукти за контрол над раждаемостта. Евтини и широкодостъпни, те са истинско облекчение за съвременната жена. В това отношение сме също късметлийки, че живеем сега, а не примерно в тъмното Средновековие, когато жените били принудени да се подлагат на какви ли не мъчения, опитвайки да се преборят с нежеланата бременност. И както често се случвало, някои заплащали това с цената на здравето и живота си.
Автор: Гана Василева