Компютърен полтъргайст. Една странна история

През 1984 г. Кен Уебстър живее с приятелката си Деби в малка къща близо до град Честър в Англия. Жилището е двуетажно и на втория етаж Кен е настанил колежката си Никол и нейната котка.

Всичко започва през есента на същата година, когато кухнята им се превръща в театрална сцена на свръхестествени събития.

Никол е тази, която става свидетел на първия инцидент. Тя забелязва високо на стената, разделяща кухнята и банята, странни следи, подобни на човешки стъпки. Как е възможно някой да е вървял там, толкова нависоко? Кен се приближава и на свой ред констатира: „Това е вярно! Изглежда като отпечатъци от обувки.”.

Те бързо предприемат боядисване на кухнята. Дирите са покрити с боя. Но на следващата сутрин всички са смаяни: нова серия от отпечатъци на същия чифт обувки по тавана на кухнята. Кен незабавно минава още веднъж с боята. След второто боядисване повече следи не се появяват, но следват редица други случки, достатъчно плашещи за Кен, Деби и Никол.

След няколко дни те намират в дома си една дузина кутии от котешка храна, грижливо подредени под формата на пирамида. Друг път 2 бутилки лимонада, един пакет храна за котки и много рула попивателна хартия са събрани насред стаята и натрупани на камара.

Едно неразбираемо, но осезателно чувство на отпадналост и неразположение обхваща обитателите на къщата. Всички стриктно следят прозорците да са затворени и проверяват резетата, преди да си легнат.

Няколко дни по-късно, за да си свърши някаква работа, Кен се връща вкъщи с един компютър, който е взел назаем от университета, в който преподава. Същата вечер Деби и Никол му предлагат да излязат и изпият по чаша. Той ги придружава, забравяйки компютъра да работи в кухнята.

След завръщането им, когато преподавателят сяда отново пред компютъра, забелязва, че на монитора е качен нов файл, който не е бил там преди това. Заинтригуван, Кен го отваря и вижда учудващо послание, написано с произволно вмъкнати главни букви:

„Кен, Деб, ник,

КОШмарите са за нЯкой, който има СТРах.”

Посланието продължава със заплахи към тримата. Кен чувства ужасяващи тръпки на страх да лазят по гърба му. Откъде може да идва това послание? А и няма връзка с интернет…

След като компютърът е върнат в университета, проявленията на полтъргайста отново започват в къщата. Някой размества предмети, оставя следи и знаци, драска с тебешир по стените на кухнята.

Кен взема отново компютъра да го ползва вкъщи през февруари 1985 г., за да завърши своята дисертация. Една вечер тримата решават да идат на кино и този път нарочно Кен оставя компютъра включен в тяхно отсъствие. Неговото очакване се оправдава. Когато се прибират, на екрана ги чака нов месаж. Този път е формулиран на архаичен английски от ХVІ век. В него се казва: „Работите вървят малко смущаващо, тъй като ми се бъркат често и безпокоят моя сън. Въпреки това, Вие сте един стойностен мъж с фантастична жена. Но живеете в МОЯТА къща!”.

Както е отбелязал Петер Триндер, преподавател по историческа граматика и колега на Кен Уебстър, съобщението е литературно коректно издържано, но общият тон е неприкрито заплашителен.

Кен, Деби и Никол искат със сигурност да разберат дали случващото се е някаква измама и да не би някой да им погажда номер. Преподавателят пак взема компютъра вкъщи. Проверяват съдържанието върху твърдия диск, проверяват всички изходи на къщата, излизат и заключват, като са оставили компютъра работещ, както миналия път. Щом се прибират, виждат новото съобщение на монитора.То е написано в същия ексцентричен архаичен стил.

След всички превантивни мерки, които са взети, хипотезата за някаква измама се разпада. Приемайки, че съобщенията са автентични, Кен се заема да им отговори. На свой ред получава отговор и така се слага началото на сериозна кореспонденция. Кен научава, че фантомът се казва Томас Харден, въпреки че през повечето време пише под псевдонима Лукас Вейнман. Научава още, че тяхната къща е разположена точно на мястото на фермата, в която Томас е живял през ХVІ век. Кореспонденцията доказва, че той е бил културен мъж, който е имал шанса да завърши колежа в Оксфорд. Бил пристрастен към творбите на хуманиста Еразъм (1466 г. – 1536 г.) и имал обширни познания.

Освен върху екрана на компютъра, Томас оставя своето име върху една стена в къщата и пише няколко бележки на хартия. Той споделя, че наблюдава с удоволствие Кен и Деби, както и тяхното ежедневие.

Кен има усещането, че Томас е също жив, но в друга епоха.

Освен паралелните комуникации, водещи в миналото, Кен получава също серия мистериозни съобщения, идващи от далечната 2 109 година. Кореспондентите от бъдещето го съветват да прави експерименти във времето. Те превъзнасят своето висше научно познание, но не отговарят никога директно на конкретни въпроси.

Желаейки да се убеди отново, че не може да има измама, Кен се свързва с прочута лаборатория за изследване на паранормални явления, за да се осветли случая.

Експертите по свръхестественото са силно изненадани. Тази епистоларна мистерия и до днес остава неразгадана.

Източник: Overblog

Превод от френски: Гана Василева