Клюкарството – типично женски порок?

Когато стане дума за клюки, обичайно ги асоциираме с жените, а не с мъжете. Клюкарството е като хоби за много дами. С него те пилеят ценна енергия и време, вместо да се занимават с нещо градивно и позитивно. Ровят се в мръсното бельо на познати и непознати, като понякога това занимание прераства в такава обсебваща страст, че заклетите клюкарки напълно пренебрегват собствените си грижи и проблеми. Клюкарството се превръща в тяхна основна дейност, заради която стават немарливи и небрежни дори към самите себе си.

Деветата Божа заповед гласи: „Не лъжесвидетелствай против ближния си“. И ние я нарушаваме всеки път, когато разпространяваме клюки. Това е пошла човешка слабост, от която трябва да се въздържаме и да се пазим, за да не се превърне в лоша черта на характера ни. Макар че в тях има някаква много примамлива тръпка, на която е трудно да се устои.

Клюките съществуват, откакто свят светува. Те са част от човешката еволюция. В дълбоката древност са били необходими, за да е осведомен всеки какво се случва в племето: ефективен способ за предаване на информация сред голяма група от хора.

Мъжете гонели диви животни, за да осигуряват прехраната. Те прекарвали по-голямата част от времето си на лов, където определено не им е било до разговори. Докато жените се грижели за децата, поддържали огнището и се развличали с приказки.

Но защо и сега, след хиляди години, клюките имат такава власт над някои жени, че се превръщат в тяхна мания? Дори се стига още по-далеч – размяната на слухове и клевети да бъде цел на съществуването!?

Психолозите са стигнали до следните изводи:

• До голяма степен клюките дават усещане за единство с другите хора.
• Клюките заздравяват приятелските отношения. Те предполагат споделянето на тайни и с това засилват доверието.
• С научаването на клюки и с тяхното споделяне се развиват способностите за анализ, за асимилиране на информация и в известна степен се придобива житейски опит.
• Клюкарството е лесен начин за освобождаване от стреса и за подобряване на настроението. Злословейки за другите, присмивайки се на техните гафове и грешки, ние несъзнателно изпитваме радост, че сме по-добри от тях. Разбира се, не сме доволни, дето са уволнили от работа най-добрия ни колега. Ала сме щастливи при осъзнаването на факта, че злото не е сполетяло нас.
• Клюкарството ни кара да изпитваме мъничко чувство за вина и носи „виновно” удоволствие. Тези, които сплетничат, дълбоко в себе си знаят, че  не е хубаво. Те се чувстват някак виновни и изживяват смътното усещане за участие в конспирация. А това е вълнуващо.
• Споделянето на клюки винаги е свързано с изживяването на емоции. Всички жени са много емоционални и с този акт осигуряват „храна” за емоциите си.

Клюките намират още по-широко поле за изява в нашето съвремие. Интернет форумите са обсебени от вманиачени хора, които лансират какви ли не слухове. Фалшивите новини са опасна напаст и борбата с тях тепърва предстои.

Определено клюкарството е порочно занимание и води до пристрастяване. Тези, които обичат да клюкарстват, казват, че така правят всички. Това обаче не може да е оправдание за аморалността.

Истината е, че любителите на клюки вътре в себе си се чувстват несигурни и имат ниска самооценка. Какво по-сигурно средство да измислят, за да прикрият недостатъците си и липсата на самоувереност, освен да говорят лоши неща за хората?

По този начин те отклоняват своето внимание от собствените си несъвършенства. Хвърляйки кал по другите и принизявайки ги, те се опитват да издигнат себе си.

Най-неприятно е, когато се окажем жертва на клюки. Но единственото, което можем да направим, е да си живеем живота, без да им обръщаме внимание. И на всяка цена да прекъснем всякакви контакти с клюкарките в обкръжението си, Не се нуждаем от такива приятелки, които сквернословят зад гърба ни.

Автор: Гана Василева