Изповедта на една софийска студентка

Настъпи моментът. Багажът е прилежно натъпкан, чак трудно го затваряш. Сбогуваш се с детската стая, в която си прекарала осемнадесет години от съзнателния си живот, в която изплака очите си в моментите на слабост, в която винаги беше себе си. Прегръщаш майка, татко, баба и дядо, които вероятно също са дошли, за да изпратят малкото си пораснало внуче. Баба е сготвила от любимите ти гозби, запечатала в буркани, а мама направила с много любов онзи вкусен сладкиш, на който не можеш да устоиш.

Тръгваш към гарата и пристигайки усещаш неприятния аромат на потни жлези, храна и мухъл. Е, честито! Това те очаква през следващите четири години. Влакът те очаква на трети сектор (може би) , а в съзнанието ти проехтява скърцащият, дразнещ звук на огромната машина. Излизаш на малкото прозорче в купето и виждаш сълзи в очите на цялата рода.Положението е толкова драматично, все едно заминаваш към бойния фронт и е спорно завръщането ти. Малкото им детенце отива в големия град и ще се бори само в „оцеляването“. Казах ви – Трета световна война.       

Знаеше, че рано или късно този момент трябваше да настъпи. Да се отделиш от родния град, от дома, в който си свикнал да влизаш всяка вечер, семейството, което е било неотлъчно до теб (ако си късметлия), приятелите, които също се разпръсват из цяла България, а някои дори извън нея. Трудно е за преглъщане. Обещавам, че първите няколко дена ще има сълзи. Липсата е ужасна – като досадна муха, която ти пречи да спиш. Нощите е най-непоносимо. Въртиш се, гледаш в тавана, чудиш се къде се намираш. В тези моменти на отчуждение и страх спомените идват на помощ. Започваш да си спомняш всеки ценен миг от миналото, дори има вероятност да потърсиш стар приятел, с когото не сте се чували от години. Само не пиши на бивши любови! Нека емоционалността не се превръща в глупост! (Шегувам се.)

Общежитията! Описвани като килии, в които си царуваш заедно с мишките, хлебарките и естествено останалите си съкилийници. Не отричам, че има блокове, в които оцеляването наистина е меко казано сложно и положението е като по-горе казаното – боен фронт. Но! Повечето студентски сгради в прочутия Студентски град са ремонтирани, санирани и стаите са приятни, дори бих си позволила да кажа уютни. Всичко е поправимо и драмата около общежитията е напълно излишна.

София е големият град, в който мнозина младежи се страхуват да отседнат. Всичко им пречи – като започнем от забързания начин на живот и стигнем до градския транспорт. Да, столицата не е от най-спокойните места за споделяне на един живот,  но трябва да приемам факта, че не всичко в този свят идва на тепсия подложено и родителите, които ни помагат, са до време. Трябва да се научим да понасяме тежките плесници на съдбата сами, а динамиката ни учи точно на този ценен урок. Учи ни да бъдем по – отговорни, по-съсредоточени, по – точни.

Нека си признаем, че всички мразим скуката и сивотата. Тя ни превръща в неадекватно мислещи личности, които гледат в една точка безцелно. Студентските години в София ти предлагат едно разнообразие, няма как просто да ти е скучно. Винаги имаш задължитения, графикът е запълнен от А до Я, без пропуск. Не е толкова страшно!  Свиква се и с динамиката, и с претъпкания градски транспорт.

Вече пристигна. Огледа под конец новия си дом, запозна се със „съкилийниците“ си, с новите си колеги, пристъпи прага на университета. Предполагам се качи в автобус 280 или 94,  ужаси се, обстановката внесе смут и напрежение у теб. Изтрий сълзите и се усмихни, защото, когато погледнеш през мирогледа на столица, ще разбереш, че никак не е като Трета световна война. Всеки може да се оплаква и да недоволства, въпросът е да успееш да откриеш пъстротата във всяка една сивота!

Автор: Антония Богданова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *