Из дневник на пътешественика!
Почивката! Ооооо, почивката! Сещате ли се? Това е онзи момент, в който формулярът за отпуската ви се плъзга по бюрото на началника и вие вече сте на половината път към желана дестинация. Приготовленията са вече направени, багажът е стегнат и след като сте казали всички молитви за път, вече се носите по магистралата.
Пристигате в претъпкан хотел със сърдита рецепционистка, която след кратко сумтене ви подхвърля ключовете за апартамента. Започва се едно потене, мъкнене на чанти и борба за асансьора с вече настанените и леко подпийнали туристи. Разбира се, стаята няма нищо общо със снимките на онзи лъскав сайт, който рекламира спокойствие, тишина и лукс.
Нооо, никакви такива. Нищо няма да повлияе на вашето приповдигнато настроение, защото вие сте на почивка. Мятате банските и хоп на плажа. И още докато не сте си намокрили пръстите във водата, до вас са „кацнали” двама от онези с чантичките на кръста, за да ви приветстват с „добре дошли”. След кратка разправия относно заетата позиция в реда, защото нали знаете, ако искате първа линия, за да гледате детето да не се удави, трябва да платите два шезлонга, чадър и не знам още какво… Но на въпроса това не е ли дискриминация и кой ще поеме отговорност за децата, ако нещо се случи, следва тихо ръмжене и кратки нечленоразделни звуци.
И ето ви на, вие сте на плажа, а около вас – идилия. Шумове, викове и мръсотия. Разнасят се пици, мекици, царевица „със зърната на Памела Андерсън” и семки за „гимнастика на устата”. Разбира се, децата искат от всичко и не разбират защо им отказвате от сладоледа, разнасян от потните, хванали „чуден” загар продавачи.
Съвсем леко напрегнати, решавате, че едно плуване във водата ще ви дойде добре. И влизате, а вътре менюто на заведенията от плажа с цялото им пъстроцветно многообразие. Бирени бутилки и чашки от фреш, сламка, стари картофи и дори пържена хапка с корнфлейкс. Е, нищо. Вижте хоризонта и се сетете как сега вашите колеги блъскат в офиса, а вие къде сте… на почивка…
Излизате и заварвате децата си да мрънкат на изнурения от слънцето си баща, който за да ги държи на сянка, се е изложил доста смело на жарките лъчи. С изненада разбирате, че им е скучно. Боже! Кога отлетя времето! Като дете нямахте търпение да отидете на море и там тогава беше всичко друго, но не и скучно. Играехте на топка във водата, строяхте замъци и събирахте миди. А сега нещата са различни. Ако нямаш интернет – нямаш нищо и следователно е скучно!
След изпитанието на плажа е ред за вечеря в ресторанта и разходка по главната улица. При силна концентрация, смесица от подскоци и ръкомахания, придружени понякога с леки подсвирквания, вниманието на сервитьора е привлечено. Поднесената вечеря е като лимитирана серия продукти – хем оскъдна, хем скъпа, а понякога и с лошо качество. Нищо! Следва разходката… вятър в косите, луната като кръгъл портокал над водата и всички колела, влакчета, тротинетки и файтончета, от които се пазиш, защото те аха-аха и да минат през теб „като вятър”…
Изморени и слънчасали, поемате към стаята за почивка. Разбира се, климатикът не работи, а щом отворите вратата на терасата, имате чувството, че сте във вихъра на страшен купон с много викове, крясъци и звуци, толкова различни, че да ти се пръсне главата. Унасяте се, за да се събудите призори от автобусите с туристи, акостиращи пред входа на вашия хотел. Следва паркиране, търкаляне на куфари и аромат на гориво… почти като йодните пари за здраве, ама не съвсем.
Ммм да, почивката! Сещате ли се, онази, която чакате цяла година и за която спестявате от закуски!
Автор: Даниела Микова