Писателката Стефана Белковска – истинска, талантлива, завладяваща

Стефана Белковска е една млада авторка, която бързо ще ви стане любимка, още щом отворите един от нейните романи (ако още не сте го направили). Стефана сякаш рисува с думите, факт, за който са доказателство трите ѝ романа.

Покоряващата и безспорно талантлива авторка представя третата си книга „Остани“ на 22 ноември 2018 г. в столичния клуб :PM от 19:30 ч. Ако искате и вие да се докоснете до нея и до нейното творчество, посетете премиерата. Там ще ви очакват и много изненади, които ще ви пренасат в „света на любовта“.

Срещнахме се със Стефана, за да ни разкаже повече за любовта към литературата, вдъхновението и последната ѝ книга, разбира се.

Как и кога започна да пишеш?

Бих казала, че пиша, откогато се помня. Като много малка си рисувах и създавах мои измислени комикси, те си изглеждаха досущ като истинските такива. На лист А4 разграфявах на ръка отделните сценки и пишех в балончета репликите. След това започнах да „издавам” ученически вестник, който пък си имаше пореден брой, дата на издаване, като истински вестник! След това пишех приказки. Това беше в 8 клас. Много ми се иска да си намеря тези ръкописи, защото искам да напиша поне една приказка в скоро време и търся вдъхновение за нея!

Каква ти беше детската мечта?

Детските ми мечти бяха две – да срещна любимата ми група East 17 и да посетя Лондон. И двете се сбъднаха, когато станах голяма, но дните, в които тези мечти се осъществиха, са най-щастливите в живота ми. Не е тайна, че посветих първия си роман „Чаках точно теб” именно на тези две сбъднати мечти.

А сега за какво мечтаеш?

Сега мечтая да съм щастлива. Странно нещо сме хората, когато станем големи, искаме някакви простички неща, които пък не са чак толкова лесно осъществими. Разбира се, мечтая и за други неща – мечтая да пътувам много, да посетя определени места, мечтая да преведа романите си на английски, да продължа да пиша, мечтая си за повече доброта.

Какво те вдъхновява?

Хубавата музика, пътуванията, красивите места, нощта, тишината, студеното време.

А какво те демотивира?

Безпорядъкът, неорганизираността, нечестността, безотговорността.

Дали и как се промени животът ти, откакто издаде първата си книга. А след втората?

Не бих казала, че животът ми се промени особено. Срещнах много нови приятели покрай романите ми, комуникирам с много повече хора, но аз самата съм си същата или поне така смятам. Станах по-уверена в това, което правя, защото много ме беше страх, когато издавах първия си роман „Чаках точно теб”, докато за втория „Завинаги ти” не се страхувах толкова. Човек прави все по-смели крачки, когато вече веднъж ги е направил.

Идвало ли ти е докато пишеш, да се откажеш и да зарежеш всичко?

Да, но това е нормално. Важното е, че не съм се отказала. По принцип не съм от хората, които се отказват.

Сега предстои премиерата на третата ти книга, има ли я още „тръпката“? Какво се променя и как се чувстваш?

Има я и още как! Вълнувам се точно толкова, колкото и за първата премиера! Променя се увереността, че мога да се справя, все пак знам какво е вече, но вълнението го има!

Догодина да очакваме ли четвърта?

Може дори да са повече от една.

Какво ще пожелаеш на читателите на нашия сайт?

Пожелавам да мечтаят! Да мечтаят много смело за невъзможни неща, да си ги представят как се сбъдват и да се чувстват щастливи! И да следват мечтите си, защото те се сбъдват винаги!

Интервю: Николая Станкова

Снимки: Радослав Атанасов