СЕМЕЙСТВО

Грешки, които застрашават семейството и водят до развод

Известно е, че всички щастливи семейства си приличат, а всяко е нещастно по своему. И все пак има някои важни детайли в поведението ни, които спомагат за отчуждението във връзката. Те бавно, но сигурно водят до разпадане на семейството.

Кои са най-често срещаните грешки, които допускаме в семейните взаимоотношения?

Поставяме работата преди семейството

Да сме амбициозни, всеотдайни в работата, да се стремим към професионално развитие – това са важни приоритети. Но те не бива да изместват любовта и грижата ни към семейството. Ако това се случи, семейният ни свят няма да оцелее дълго и накрая всеки ще си хване пътя. А ще страдат децата. Обичта на любимия не е даденост. За да я имаме, е нужно постоянно да полагаме усилия, да я съживяваме, да я обновяваме, подсилваме, да откликваме с любов. Всеки ден да посвещаваме време и специално внимание на близките си хора. Ако сме обсебени изцяло от работата си, не е трябвало да създаваме семейство.

Проявяваме изблици на болезнена ревност

Дори за нашата ревност да има обективни причини, не е желателно да я показваме и да се оставяме тя да ни ръководи. Защото колкото по-ясно му става, че го ревнуваме, толкова повече го отблъскваме от себе си.

Непрекъснато да слухтим, да го дебнем, да го подлагаме на кръстосан разпит като в полицията, да проверяваме джиесемите му, джобовете му, да се ровим в имейлите му – всичко това е долно и непристойно! Всеки човек има правото на лично пространство, то е неприкосновено. Нали знаете колко е неприятно, ако някой бърка в дамската ви чанта?

Ако постоянно изразяваме съмнения и сме подозрителни, ние го принуждаваме да ни лъже за всичко. Издигаме бариера между нас. Ревността е вид психически тормоз за партньора, тя убива взаимното доверие и близостта, зачерква разбирателството в дома. С нея само се руши постигнатото, нищо хубаво не се изгражда. Да бъдем по-широкоскроени и да се отърсим от пагубното й влияние. В името на семейството.

Досаждаме му с прекалената си бъбривост

Почти всички жени обичат да говорят много. Ала мъжете мразят празните приказки. Те ги изнервят. Ако имаме навика безспирно да бърборим, надувайки му главата с глупости, той ще развие защитен механизъм – изобщо ще престане да ни слуша. Така дори да му казваме нещо важно, то няма да достигне до него – просто няма да го чуе, защото се е научил да пропуска приказките ни покрай ушите си. Никога няма да вземе думите ни сериозно.

Винаги трябва да търсим диалога, а не да бръщолевим безсмислени монолози. Нека той разбере, че неговото мнение е важно за нас: да го изслушваме, да го предразполагаме към споделяне и взаимност.

Постоянно го критикуваме, осъждаме, откликваме с неодобрение на неговите инициативи

Превърнали сме се в една вечно мърмореща, намусена жена. Когато сме настроени скептично и към най-малката му инициатива, критикуваме го, все му търсим кусури, не одобряваме изборите, които прави, ние за пореден път доказваме, че не му вярваме и не го уважаваме като личност. Не бива да налагаме мнението си. При положение, че все ние сме прави, а той е крив и ние знаем всичко, а той – нищо, то тогава да сме си стояли сами. Просто партньорството изключва подценяването на другия. Необходимо е да се преборим с прекалената си мнителност, да се отнасяме с ентусиазъм и с разбиране към неговите намерения и планове. Нали затова сме другари в живота?

Настроени сме враждебно, държим се надменно и го презираме

Наистина има много жени, които се отнасят така със съпруга си, сякаш той е второ качество човек. Изпитват огромно презрение към неговите недостатъци и не пропускат случай да го демонстрират. Войнствено настроени са, заяждат се за всяка дреболия, от мухата правят слон. А целта е една – да изтъкнат колко са велики те и какво нищожество е той. Ако в една връзка се настанят такива чувства и взаимоотношения, на практика семейство няма. Съвместният живот се превръща в наказание и по-добре е да се пристъпи към развод. Любимият, съпругът, бащата на децата ни би трябвало наистина да бъде най-скъпият, най-близкият човек. Бракът е споделяне на радости и болки, на житейските несгоди и успехи. Той не е безкрайна конкуренция между два враждуващи лагера.

Когато гордостта, презрението и омразата си пробият път в семейната връзка, тя е обречена на вечни мъки. Не допускайте тези пагубни чувства да свият гнездо в сърцето ви. Те ще доведат злото в дома ви!

Автор: Гана Василева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *