Животоспасяващите профилактични прегледи в гинекологията

Д-р Васил Димов е специалист акушер-гинеколог, член на Български лекарски съюз и Българско дружество по акушерство и гинекология. Той е част от екипа на МЦ „Хера“, София и днес ще отговори на някои от най-наболелите въпроси относно профилактичните гинекологични прегледи в пост-пандемична обстановка. 

На базата на своя професионален опит като извършващ всички видове изследвания, процедури, прегледи и съвременно лечение на акушеро-гинекологични заболявания, д-р Васил Димов ще ни обясни важните елементи от превенцията и адекватните периодични изследвания. Специално за нашите читатели ще направи анализ на статистиките с репродуктивните проблеми и някои от най-често срещаните заболявания у нас, както и ще отправи важен съвет към всички бременни жени.

Повечето жени знаят, че веднъж или два пъти годишно трябва да се посещава акушер-гинеколог за профилактичен преглед. На каква възраст е подходящо да отидем на гинеколог за пръв път?

В някои държави профилактични прегледи се правят веднъж на две години, докато у нас се препоръчва това да се случва всяка година. Точна възраст за първи гинекологичен преглед в живота на жената няма, но практиката препоръчва той да бъде извършен не по-късно от две години след началото на полов живот. При наличие на оплаквания, разбира се, трябва да се направи посещение при специалист веднага, без значение от възрастта и половата активност.

При какви случаи е необходимо по-честото посещение на специалист? Броят профилактични прегледи годишно зависи ли от възрастта на жената?

Няколко пъти годишно се налагат прегледи при наличие на особени състояния, които изискват регулярно проследяване – например миомен възел/възли, яйчникови кисти, при наличие на атипизъм от цитонамазка и др. 

Възрастта на жената не е фактор за честотата на прегледите – при отсъствие на оплаквания препоръката отново е за профилактика веднъж в годината. За съжаление, голяма част от дамите смятат, че с началото на менопаузата посещенията при гинеколог стават ненужни, но патологията на женската полова система не спира с навлизането в този период, така че и менопаузалните жени трябва да се преглеждат веднъж годишно.

Освен цитонамазка какви други изследвания е необходимо да си правим профилактично? Прегледът с колпоскоп задължителен ли е?

Ежегодната профилактика трябва да включва оглед със спекулум, цитонамазка, вагинално туширане, ехографски преглед, а в голяма част от случаите – и микробиологично изследване. 

Прегледът с колпоскоп не е задължителен елемент от профилактичния преглед, макар че все по-често става част от него. Той е специфично изследване, при което под микроскоп се оглежда вагиналната част на маточната шийка и чрез прилагане на оцетна киселина и луголов разтвор с памучен тампон се следи за наличие на преканцерозни изменения. В повечето случаи се прави при видими макроскопски изменения на шийката или абнормен резултат от цитонамазката. Тоест за момента не е задължителен елемент на стандартния преглед, а се използва при случаи със съмнения за гореспоменатите показатели. Трябва да се отбележи, че това важи само за вагиналната част на шийката – цервикалният канал не може да бъде огледан с колпоскопия.

При какви резултати от цитонамазка трябва да посетим отново лекар? И каква е първата стъпка, която следва да предприемем?

Резултатите от цитонамазката се разделят на пет групи, като някои от групите се делят на подгрупи. Първа и втора група цитонамазка се приемат за нормални, като от трета група нагоре се изискват допълнителни изследвания. Най-често резултат от IIIA група се получават вследствие на инфекция, но може и да са сигнал за изменения в клетките и начална преканцероза. Затова резултат от трета, четвърта или пета група налагат допълнителни манипулации в зависимост от конкретния пациент – колпоскопия, биопсия, LLETZ и т.н. В голяма част от случаите, ако резултатът е вследствие на инфекция, след прилагане на адекватно лечение групата на цитонамазката се връща в норма.

За превенцията на кои заболявания са важни профилактичните прегледи?

Най-вече за животозастрашаващи тумори – на маточната шийка, на яйчниците, при честотата на които, за съжаление, страната ни е на доста челно място в негативните класации. Туморите на влагалището и вулвата са доста по-редки. Да не забравяме и значението на превенцията за инфекциозните заболявания, които са основна причина за стерилитет.

Има ли безсимптомни заболявания, които са опасни за здравето, дори и за живота?

Да, има гинекологични заболявания, които могат години наред да са безсимптомни, и тук най-яркият пример е ракът на маточната шийка. Обикновено при появата на първите симптоми заболяването е доста авансирало. Миомите също могат дълго време да са безсимптомни, но те по-рядко застрашават пряко живота на пациента.

Преди специалистът да разчете изследванията на пациентката, самата тя на какво трябва да обърне внимание в резултатите? И всъщност трябва ли да го прави, или по-добре да изчака консултацията със специалист? 

В никакъв случай не препоръчваме на пациентите сами да се диагностицират и лекуват. Дори и да получат диагноза, която са имали и преди, не е редно да повтарят лечението по своя инициатива, защото винаги може да има малки, но съществени разлики, повлияващи изхода. 

Най-често се случва пациентите да самолекуват вагинални инфекции на базата на резултата от изследването си, без да са се консултирали с гинеколог. Това крие риск не само от възможността да се лекуват месеци наред без промяна в състоянието, но и да предизвикат неговото влошаване.

Статистиката сочи, че все повече млади семейства имат репродуктивни проблеми. Какво ще посъветвате дамите с цел превенция и по-добро интимно здраве? А господата?

Репродуктивните проблеми са световна пандемия, като факторите тук са много и разнообразни. Най-честата причина са инфекции, засягащи маточните тръби и водещи до сраствания и облитерация на лумена на тръбите. Също така гинекологични заболявания като ендометриозата играят роля при стерилитет. 

В основата на тези проблеми са и социалните фактори – все по-повишаващата се възраст за първа бременност, фактори от околната среда – химикали, заседнал начин на живот и затлъстяване; соматични фактори – хормонални и метаболитни проблеми; да не забравяме и лошото качество на храната. 

Тук задължително трябва да се подчертае, че в съвремието стерилитетът е разделен поравно 50-50 % между жените и мъжете. В миналото при невъзможност за забременяване винаги е била „обвинявана“ жената, но истината е, че мъжете са проблемни в половината случаи. Като превенция отново ще споменем редовните прегледи, бърза реакция при симптоми за инфекции, и може би най-трудното – да успеем да създадем по-здравословен начин на живот за себе си, партньора и близките си. 

И за господата важат тези съвети – качеството на сперматозоидите се влияе от затлъстяване, лоша храна, стрес, алкохол, цигари, наркотици и т.н. Макар и доста по-рядко, мъжете също могат да бъдат засегнати от инфекции. При тях профилактиката се изразява в извършване на спермограма – да се провери брой, форма, подвижност на сперматозоидите и т.н. И тук резултатите трябва да се консултират със специалист уролог/андролог.

Споделете няколко съвета към бъдещите майки, които четат това интервю. Как да се погрижат за емоционалното си здраве? Как да подсилят имунната си система? 

Емоционалното здраве е нещо много индивидуално по време на бременност, всяка жена има различна „симптоматика“. Не при всички жени са еднакво застъпени емоционалните промени. Тук грижата се пада главно на партньора и близките, които трябва да създадат подходяща и щадяща среда за бременната. 

Голям процент от бременните приемат мултивитамини, но освен тях бих им препоръчал да консумират възможно най-качествена храна, да се разхождат на чист въздух и да странят от всякакъв стрес – физически и психически. Често срещам бременни, на които от стремеж да бъдат „пазени“ се препоръчва само да лежат. Разбира се, при усложнение може да се наложи дълготрайна хоспитализация и постелен режим, но това е по-малкият процент бременности. 

Износването на плода крие много рискове, но това, на първо място, е физиологично състояние, така че пациентка с нормално протичаща бременност не трябва да се третира като болен човек. Тя не бива да се изолира и десоциализира. Най-важно според мен е бременните да бъдат спокойни.

Почти никой не говори за човешки папиломавирус (ЧПВ), а това е вирус, с който се среща почти всеки сексуално активен човек. Какво е характерно за него и как можем да се предпазим?

ЧПВ е вирус с над 200 известни до момента щама, които живеят навсякъде по тялото на човека. Това не е сексуално-трансмисивна болест в тесния смисъл на думата, макар да се предава и по такъв път. Дори и при едно ръкостискане обменяме голямо количество вируси помежду си. Ако изследваме масово жените, почти всички ще се окажат положителни. Откривали сме и случаи на девствени жени с карцином на шийката вследствие на папиломен вирус, тоест сексуалният акт не е единственият път за предаване. 

Съвременната медицина предлага лесни и бързи изследвания за жените, които държат да знаят дали имат ЧПВ и кой точно щам. Установено е, че има няколко щама, които се считат за особено опасни за карцином на маточната шийка – 16 и 18 отговарят за 75% от случаите на рак на маточната шийка. Но дори и да бъде открит този щам при даден пациент, това не означава, че ще развие карцином – тук играят и други фактори: основно имунитет, стрес, начин на живот, генетична предиспозиция и други. 

Нека не забравяме, че организмът се бори с инфекцията и има способност за около година-година и половина да се „изчисти“ от вируса, ако пациентката е в добро здраве и с нисък промискуитет. Накратко казано – не можем да се предпазим от инфекцията, дори презервативите НЕ предпазват от папиломавирус, повече е въпрос на имунитет и начин на живот – тук визирам главно промискуитета.

Според вашата практика, кои са гинекологичните заболявания, които най-често засягат жените у нас? Имате ли отговор или теория защо?

Най-често наблюдаваните диагнози от гинекологичната патология по традиция са вагиналните инфекции. След тях можем да добавим ендометриалните полипи, миомните възли (почти всяка втора жена над 35-годишна възраст има миомен възел), кисти на яйчниците, ендометриоза. Туморите, за щастие, са доста по-редки от гореизброените, но сами по себе си са доста по-чести от това, което бихме желали да бъде, особено в сравнение със световната статистика. 

За вагиналните инфекции например можем да кажем, че са основно вследствие на полов живот. Това не означава жените да нямат полов живот, а просто да се отнасят по-отговорно към себе си и партньора. Същото определено важи и за мъжете.

Започваме ли да ставаме по-отговорни към здравето си според вашите наблюдения и ако не, какви са първите стъпки, които можем да предприемем в тази посока?

Трудно мога да отговоря на този въпрос. Тук следва да се изведе национална статистика, за да имаме конкретен резултат. Не бих могъл сам по себе си да преценя обстановката. За съжаление, редовно срещаме пациенти с тежка патология, които споделят, че не са ходили по 10-15 години на гинеколог, защото не са имали оплаквания. Те търсят помощ чак при първи или влошени симптоми, които понякога са сигнал за голям, а понякога и животозастрашаващ проблем. 

А когато идват при нас с авансирали заболявания, те невинаги могат да бъдат лекувани. Това, което със сигурност мога да кажа, е, че в последните няколко години покрай паниката с Covid-19 голяма част от жените решиха да пропуснат профилактичните си прегледи. Тоест редовно срещаме пациенти, които споделят, че от 3-4 години не са ходили на преглед. За щастие, не мога да кажа че покрай тази „дупка“ в профилактиката има към момента повишение на карциномите. Дано и да няма такава тенденция.

В заключение ще пожелая здраве, щастие и много усмивки на жените, тъй като те са цветята на земята!