Ехинацея – какво трябва да знаем за тази билка
„Отива си лятото, идва есента“, а с нея и сезонът на вирусите и настинките. В този период обръщаме поглед към билковите щандове с надеждата там да открием своя имуностимулатор. А какво по-добро от ехинацея?
Ехинацея е целогодишно растение. Корените и надземната част на билката имат различен състав, като от горната част се получава имуностимулиращият ефект.
Благоприятното влияние на билката се изразява в:
- Намалява от умерено до силно риска от дихателни инфекции;
- Намалява продължителността на дихателните инфекции;
- Слабо въздейства върху симптомите на тревожност ;
- Счита се, че оказва влияние и върху злокачествени заболявания;
- Има слаб обезболяващ ефект при главоболие, стомашно-чревни болки, херпес, зъбобол, възпаление на сливиците. За обезболяване се ползва или чай от ехинацея, или директно мазане, ако болката е повърхностна;
- Кожни проблеми – ползва се директно върху кожата при екзема, псориазис, ухапвания от насекоми, рани и инфекции.
Важно е да знаем, че не бива да прекаляваме с приема на ехинацея, само защото е билка – това не я прави безобидна. Едни от нежеланите ефекти, които могат да се появяват от прекомерната ѝ употреба, са стомашен дискомфорт и диария, главоболие и кожно раздразнение.
Ако приемате други медикаменти, прочетете внимателно листовката, преди да прибегнете до ехинацея. Тя може да бъде противопоказна при:
- прием на лекарства за високо кръвно;
- разреждане на кръвта;
- автоимунни заболявания.
Двете форми, в които най-често срещаме ехинацеята, са на чай или капки. За препоръчване е чаят, защото няма алкохолното съдържание на тинктурата. В него се съдържат много полезни вещества като витамини – А, B, E, както и магнезий, калий, желязо и други. За по-добър ефект можем да добавим канела или джинджифил. Ако чаят от ехинацея не ви е съвсем по вкуса, винаги можете да му добавите и малко мента.
Тинктурата е екстракт от растението, примесен с алкохол. Препоръчва се за ежедневна употреба, по два-три пъти на ден. Подходяща е и за външно за лечение на рани и екземи.
По статията работи: Мартина Спасова