Черен бъз – имуностимулаторът, зареждащ със здраве
Черен бъз – хайде да си поговорим за това чудо на природата.
Кой не е чувал от баба си да казва, че отива да бере свирчовина? Така по народному е наричан храстът, отрупан с малки черни плодчета. А името му идва от това, че овчарчетата по горите са използвали меката сърцевина на бъза, за да си дялкат свирки от нея. Бъзак има навсякъде – и в градове, и в села, и в гори, и край реки.
Широко използван в медицината
Черният бъз е широко разпространено средство за лечение в народната медицина. Използват се както плодовете, така и корените, листата и цветовете му. Приготвените от тях отвари се приемат при проблеми с отделителната система, висока температура и нарушена обмяна на веществата. Лековете, приготвени с него се използват за регулиране на кръвното налягане, при болки в бъбреците, болезнени хемороиди, уголемена простата, подагра. Най-популярно обаче е действието на бъза като протектор на организма при бронхит, кашлица, пневмония и всякакви простудни заболявания.
Когато се използва за външно приложение, бъзът в повечето случаи се прилага под формата на компрес, лапи или бани. Действието му облекчава страданията, причинени от изгаряне, ревматизъм и подагра, червен вятър и различни възпаления и екземи по кожата.
Стане ли обаче въпрос за прием през устата, трябва да сте внимателни и отговорни. Голямото количество плодове, както и листата и кората на бъза могат да предизвикат гадене, коремни болки и дори натравяне. Поради тази причина отварите и настойките с бъз с приготвят стриктно по рецепта и не се приемат безразборно.
Любим лек на лечителя Петър Димков
Един от яростните пропагандатори на ползите от черния бъз е бил и народния лечител Петър Димков. Той обичал да разказва на своите последователи случка, на която станал свидетел случайно по време на една от разходките си в гората. На малка полянка видял невестулка, нападната от змия пепелянка. Тя успяла да я ухапе, но невестулката се отскубнал и се шмугнал в близките бъзови храсти. Там започнал да гризе кората на растението и да я дъвче. Малко след това невестулката се върнала и нападнала пепелянката, като не я оставила, докато не прегризала гърлото ѝ. Освен това според Димков лястовиците, преди да поемат дългия си път на юг се зареждат с нужната за това енергия, обилно похапвайки от узрелите плодове на бъза.
Дори да нямате проявени симптоми на някакво заболяване, приемът на черен бъз ще повиши защитните сили на организма ви. Най-популярният метод за приготвяне на лечебен сироп от него е на лечителя Димков и е следната: взима се голям петлитров стъклен буркан. Сипват се около три пръста от плодовете. Засипват се със също толкова дебел пласт захар или мед. Отново плод, мед и така до напълване на буркана. Най-горния пласт трябва да е от захар или мед и да е най-дебел. Оставя се известно разстояние до ръба, защото сместа ще започне да ферментира. Покрива се гърлото на буркана с чиста марля и се прихваща с ластик. Държи се 15 дни на слънчево и топло място, като е добре да поставите буркана в тава или друг съд, защото може да изтече част от съдържанието. За това време захарта се стапя напълно и попива надолу в плодовете. Течността се прецежда през ситна цедка, като плодчетата се смачкват добре. Получения сладък сироп налейте в стъклени буркани или шишета, но не ги затваряйте с капачки, а с тензух. В противен случай от газовете съда ще се спука. Съхранявайте в хладилник, за да не се вкисне чудодейният лек. Взимайте от него по 1 с.л. три пъти дневно, около 20 мин. преди хранене, ако чувствате неразположение. С профилактична цел можете да си пийвате по глътка бъзов сироп сутрин на гладно.
Най-важното е никога да не берете и консумирате под каквато и да е форма зелени, не добре узрели плодове бъз. Те съдържат отровни вещества, които могат да ви докарат неприятности.