Българските творци под знака на Козирога

Хората от зодия Козирог са най-силните личности. Известни са с борбения си дух и с високите си стремежи. Те не признават поражения и никога не се предават. Родени са, за да жънат успехи. Открояват се с твърдия си характер, не обичат да показват чувствата и слабостите си. Те са на двете крайности – могат „силно да любят и мразят”. Притежават остър ум, имат дълбок творчески потенциал и страшна целеустременост. Дадено им е дар слово и мъдрост. Изграждат си своя гледна точка за нещата от живота, която отстояват докрай.

Ето кои големи български творци са родени под знака на Козирога:

Христо Ботев

Роден е на 6 януари 1848 г. в Калофер. По стар стил тогава се падало Рождество Христово. Затова е кръстен Христо – на името на Христос. Ботев оправдава това име – превръща се в Месия на народа си.

Безотказно упорит във всичко, което прави, той никога не се отказва и не отстъпва и сантиметър от своята идеология. Безпределно обича народа си и вярва в неговите възможности. Затова не му увира главата, когато Любен Каравелов се опитва да го убеди, че българите още не са готови за свободата си – първо трябва да бъдат образовани, чак тогава освобождавани. Каравелов залага на тезата, че най-напред е нужно да бъде преодоляно робското мислене на българина. Ботев реагира остро, двамата се скарват и замразяват отношенията си.

Когато през май 1876 г. повежда своята чета, той се надява, че откъдето мине, отвсякъде ще наизскачат въоръжени българи и ще тръгнат след него. Каравелов обаче излиза прав. По селата, през които преминава Ботевата чета, не се вижда жив човек. Пустош! Българите са се изпокрили, всички порти са залостени, дори няма кой да му даде вода. Само в едно село 2 – 3 момчета се присъединяват към бойната дружина. Това е. Страх е сковал населението. Въпреки всичко, Войводата не се отказва. Хвърля се в обречените битки. Умира, за да изкупи страха на народа си. И дава пример на българските мъже.

Поклон пред гения и пред подвига на поета!

Двама големи български творци са родени на фаталното число 13 през януари – Алеко Константинов и Пейо Яворов. И фатални събития бележат житейските им съдби. Ала творчеството им е гордост за България!

Алеко Константинов

Роден е в Свищов на 13 януари 1863 г. Баща му е богатият търговец Иваница Хаджиконстантинов. Докато е малък, Алеко не ходи на училище – родителите му наемат частни учители и начално образование придобива в дома си. После учи в Свищовското училище и в Габровската гимназия. Завършва право в Одеския университет, Русия.

Междувременно поредица от нещастия застигат неговото семейство. Баща му фалира и загубва абсолютно всичко – пари, магазини, имоти. От стреса родителите му умират бързо един след друг, съвсем скоро от тоя свят си отиват и сестрите му. Алеко остава сам – без близки, без любов, без подкрепа от никого. Държи го неговото творчество.

Още в началото на кариерата си като помощник-прокурор е уволнен брутално, понеже не прави компромиси със съвестта си и не играе по гайдата на тогавашните властници – стамболовистите. Започва работа като адвокат на свободна практика и определя един ден в седмицата, когато дава консултации безплатно. На тези дати пред вратата му се извивала дълга опашка от каруци – бедняци от околните села прииждали още през нощта, за да могат да влязат при него. Ето, такъв човек бил Алеко Константинов!

Убит е по погрешка от наемни убийци в един файтон през май 1897 г. Умира само на 34 години. Живял толкова малко, оставя на България безценно наследство.

Пейо Яворов

Роден на 13 януари, 1878 г. в Чирпан като Пейо Крачолов. Телеграфист е в пощата, а в свободното си време пише стихотворения и някои от тях изпраща до различни вестници и списания. И може би щял да остане никому неизвестен, неоткрит талант в дълбоката провинция, ако не се намесва съдбата. Неговите творби, адресирани до списание „Мисъл” правят силно впечатление на Пенчо Славейков. По това време той е директор на Народната библиотека и решава да изтегли младото момче в столицата. Така Пейо Яворов попада в литературния кръг „Мисъл”, назначен е на работа в библиотеката и потъва в дебрите на символизма. Пенчо Славейков намира името му за грозно и измисля поетичния псевдоним Яворов.

Следват неговите фатални любови, които го изпепеляват. Влюбва се лудо в Мина Тодорова – сестра на съратника му от кръга „Мисъл” Петко Тодоров. Коварна болест покосява девойката и тя умира, още преди да са успели да се порадват на любовта си. Яворов дълго време не може да я прежали, но решава да сключи брак с красавицата Лора Каравелова – дъщеря на Петко Каравелов. Ала вместо най-после да получи тъй бленуваното щастие и да си отдъхне от всички несгоди, той попада в ада. Съпругата му е психически лабилна, изпада в яростни кризи на ревност, крещи в истерия и всеки ден му устройва невероятни скандали. Съвместният им живот се превръща в истински кошмар. Една нощ след такъв скандал Лора се самоубива с пистолета на поета. В този драматичен момент Яворов също се опитва да се самоубие – прострелва се, но куршумът само закача слепоочието му. Спасяват го в болницата, обаче остава почти сляп – зрението му е увредено. Настъпват още по-мъчителни дни за клетника.

В обществото върви мълвата, че той е убил жена си. Всичките му приятели от софийския хайлайф се оттеглят, той е съвсем низвергнат. На улицата няма кой да го води, а вече е незрящ. Случайни минувачи, като го разпознаят, шушукат покрай него и подвикват зад гърба му, че е убиец. Изпаднал в пълно отчаяние, омерзен от живота, от хората, от целия свят, той взема отрова и после се застрелва в дома си на 29 октомври 1914 г.

Така трагично и жестоко свършва земния си път нежния лирик Яворов. А стихотворенията му си остават тъй витални и чисти, и все ни уверяват, че любовта е вечна…

Гео Милев

Роден е в гр. Раднево на 15 януари в семейството на учителя и публициста Мильо Касабов. Още докато е малък, се преместват в Стара Загора, където баща му отваря книжарница и издателство. Там минават ученическите години на поета, който още като дете проявява голям интерес към писането. Издава ръкописно вестниче, като сам прави илюстрациите към него. Като гимназист в старозагорското училище пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения. Превежда на български език известните руски поети.

В периода 1911 – 1912 г. следва романска филология в Софийския университет, след което продължава образованието си в Лайпциг. Там се увлича сериозно от философията.

Поет, преводач, редактор, критик, публицист, театрален режисьор, художник и оформител – едновременно прави всичките тези неща през краткия си живот и носи новаторството не само в литературата, но изобщо в българската култура. Представител на европейския експресионизъм, дава нова насока на българското изкуство.

Връща се в България и участва в Първата световна война. Ранен е тежко в главата и изгубва дясното си око. През 1918 – 1919 със съпругата си е в Берлин, където претърпява 15 операции.

След завръщането си в София издава списанието „Везни”. В сп. „Пламък” публикува поемата си „Септември”, която му коства живота. Заради нея книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а той е осъден на една година затвор, глоба от 20 000 лева и лишаване от граждански и политически права за две години. Решава да обжалва присъдата, извикан е за справка в полицията и оттогава изчезва.

Останките му са открити през 50-те години в масов гроб край София. Разпознат е по изкуственото око, което му било поставено в Германия.

През 1954 г. пред Народния съд ген. Иван Вълков разкрива как е бил убит Гео Милев – удушен с парче тел.

Дъщеря му е известната писателка Леда Милева.

Дамян Дамянов

Той е в последната декада на Козирога – роден е на 18 януари 1935 г. в Сливен. Любим поет на хиляди българи.

Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Първото си стихотворение публикува във в. „Сливенско дело”. Първата му стихосбирка „Ако нямаше огън” излиза през 1958 г.

През 60-те години работи като литературен консултант във в. „Народна младеж”. 1964 г. се жени за поетесата Надежда Захариева. Двамата имат три деца и изключително хармоничен брак. Боготвори жена си – тя е неговата муза, другар, помощник във всичко и светла надежда.

Дамян Дамянов има тежка лична съдба, белязана от болката на детския паралич. С годините здравословното му състояние много се влошава. Въпреки физическото страдание, той намира сили да бъде съпруг, родител, да пише стихотворения, и то какви!

Отивам си. Но, моля те, не страдай!

Не се измъчвай и не се кори.

Не си виновна ти да стигна в ада

и огънят му жив да ме гори.

Не си виновна ти, не си виновна!

Виновен е светът със хорски бяс,

със тази пяна мръсна и отровна,

изсипана зловещо между нас.

Виновно е навярно битието,

което изкопа между ни ров,

което в злоби, в сметки ни помете

и не остави място за любов.

Отивам си. Но ти не ме изпращай!

Бих всичко друго преживял, освен

разплаканите ти очи – две цеви страшни

със два куршума – две сълзи след мен.

Дамян Дамянов

Несломимият му дух побеждава личното нещастие.

През 1998 г. получава наградата „Иван Вазов” за цялостно литературно творчество.

Умира през 1999 година.

Блага Димитрова

За финал, но не и на последно място – една достойна жена Козирог в българската литература и култура!

Родена е на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина. Завършва славянска филология в Софийския университет, а по-късно следва докторантура в СССР.

Преводач, редактор, деен общественик с изявена гражданска позиция, чиста, благородна и светла душа. Нейните произведения са много дълбоки, философски, провокиращи размисъл. Автор е на романите „Пътуване към себе си”, „Лавина”, „Отклонение”, „Лице”, както и на стихосбирките „Между”, „Мигове”, „Осъдени на любов” и др.

Съпругът й е известният публицист и общественик Йордан Василев. След 1989 г. двамата с него основават в. „Демокрация”.

За кратко Блага Димитрова е вицепремиер на Република България (1992 г. – 1993 г.), ала сама се отказва от поста, понеже не може да понесе корупцията и безскрупулността в политиката. Сред публичните личности тя е най-чистото лице на българския преход.

Умира на 2 май 2003 г. На погребението отиват всичките й бивши охранители от Президентството. Казват на мъжа й, че са дошли да я изпратят в последния й път и искат те да носят ковчега, защото тя през цялото време, макар и на вицепрезидентския пост, се отнасяла с тях като родна майка.

Козирозите наистина са хора, които пречистват със своята извисеност и тласкат напред света.

Автор: Гана Василева