Болестта на Паркинсон – какви са симптомите?
Паркинсовата болест носи името на лондонския лекар Джеймс Паркинсон. Той е първият, който описва симптомите на това заболяване. Тази болест е нервнодегенеративно заболяване. Свързано е с недостига на допамин – веществото, осигуряващо координацията и баланса в човешкия организъм.
С течение на времето намаляването на допамин срива нервната система.
И днес учените не знаят още всички причини, които водят до унищожаването на нервните клетки и оттам – появата на болестта на Паркинсон. Повечето смятат, че факторите, които отключват тази болест, са генетично заложени и съчетани с вредното влияние на околната среда.
Първите симптоми на Паркинсоновата болест са няколко:
– Треперене, или т.нар. тремор, засяга над 70% от болните. Появява се по различно време – и при покой, и при физическа активност. Влошава се в стресово състояние, а изчезва по време на сън.
– Стегнатост в мускулите, която е изразена повече при едната страна на тялото.
– Забавени движения, дори променена походка, както и писане на по-дребни букви.
– Намален автоматизъм в движенията при мигане, усмихване или жестикулиране.
– Отключване на депресивни състояния.
Финландски учени обобщават всички симптоми в основните четири: стомашни проблеми, липса на обоняние, безсъние и повишена тревожност.
Всеки с болест на Паркинсон изпитва симптомите различно. Прогресът на болестта при различните хора също е различен.
Изследователският екип на проф. Мариос Политис след изследване на мозъците на 14 души в Южна Гърция и Италия открива, че промените в нивата на серотонин са по-важни за появата на болестта от допамина.
Проф. Политис е на мнение, че намалените количества серотонин е възможно да се установят много по-рано от проблемите с движенията и нивото на допамина. Това според него дава възможност за откриване на нови терапии, които не само да забавят, но и да предотвратят прогресивното развитие на болестта на Паркинсон.
Последните иновативни подходи за лечение на болестта са поставяне на тръбичка с гел в тънките черва, подкожно лечение с апоморфин, мозъчна стимулация с електроди и др.