Как да се справим с алкохолик в семейството
Как да се справим с алкохолик в семейството? Когато бутилката стане член на семейството, идва страшното. Късметлия сте, ако сте сред хората, които само срещат някой „нафиркан“ на улицата, в компания или заведение. Но този „нафиркан“ човек ще се прибере в някой дом, а там, повярвайте, всички го чакат със свити от ужас сърца. За пореден ден. От месеци. От години. За тези измъчени, изтормозени и съсипани семейства ще поговорим сега. „Той (тя) е пияница! Долен алкохолик!“. Често чуваме тези думи по адрес на някого.
Макар и много сходни обаче, тези два термина не се припокриват напълно. Пияницата е способен да си организира запои, продължаващи с дни. Или да обърне една бутилка вкъщи. Целувката на чашката му се услажда, той преглъща алкохола с удоволствие, отдавайки се на приятната, отпускаща топлина, която се разлива по тялото му. На сутринта ще стане, ще пие едно кафе и с подути и зачервени очи ще отиде на работа. Вечерта всичко се повтаря отново…
Човекът алкохолик обаче вече е стъпил на следващото стъпало. Алкохолизмът е болест. Болест, която много често се предава по наследство и според някои изследвания има и генна обусловеност. При тези хора след прием на алкохол минимални количества остатъчни продукти не успяват да се разложат и да се изхвърлят от организма. Те се отлагат в мозъка и постепенно човек развива зависимост. Алкохолът е неговият наркотик. Такъв човек не може да дочака вечерта, за да вземе поредната си доза. Дори не изпитва удоволствие, когато пие. Той има нужда от алкохол постоянно, за да се чувства добре, за да може да работи, за да може да се съсредоточи над задълженията си. И той си го носи. Най-често водка в бутилка от минерална вода. И смучещи бонбони, които да прикрият издайническата миризма.
Човекът алкохолик не признава, че има проблем. Той не вижда вината в себе си. Винаги има някой, който е виновен за това, че той пие. Виновни са половинката (не спира да мрънка и натяква), децата (не ме уважават и са толкова непокорни), виновен е шефът (той ме товари повече от другите нарочно), виновни са колегите (по цял ден ме шпионират), приятелите (ако са останали такива)…. А той всъщност е върхът, той е толкова добър, и готин, и въобще – ще си прави каквото иска, напук на всички! Никой няма право да му казва какво да прави! Като не им харесва – ЧАО! И така все по-надолу и по-надолу всеки ден.
Постепенно тези хора развиват и фобии, които допълнително усложняват положението им. За да ги потиснат, те търсят сигурност в чашката и така влизат в един затворен кръг, от който няма излизане. Поне не и без чужда помощ.
Семействата, принудени да живеят с човек, злоупотребяващ с алкохол, са подложени на денонощен стрес. Фактически те не могат да разчитат на този човек за нищо, те не споделят живота си с него, а просто съжителстват. Няколко са основните сценарии, по които се развиват нещата оттук нататък.
Когато осъзнаят, че алкохолът е станал част от тяхното семейство, обикновено половинките на алкохолиците започват да изпитват срам. Те неистово желаят да скрият проблема от роднините и приятелите си. Прикриват го по всякакъв начин, измислят различни оправдания, отричат го. Постепенно семейството стеснява кръга си от познати, прекратява приятелства, спира да води социален живот, самоизолира се и започва да страни от всички. Всичко това обаче оказва негативно влияние единствено върху невинните обитатели на домакинството. За човека алкохолик всичко си продължава по обичайния начин и той сякаш не забелязва какво се случва с близките му. Така минават дните на един изпразнен от съдържание и смисъл, примиренчески и безполезен живот.
Може би най-лошият възможен вариант е, когато алкохолът отключва агресия в злоупотребяващия. Тогава към всички останали негативни преживявания се прибавя и постоянният страх от физическа разправа. Побоите нараняват не само тялото. Те оставят незарастващи рани в душата и съзнанието. Възможно е жертвата да започне да си внушава с времето, че вината за всичко случващо се е нейна. Тя продължава да търпи тормоза от страх или поради факта, че няма къде да отиде. Част от малтретираните (предимно жени) обаче предприемат решителна стъпка и напускат дома, заедно с децата си. Често те се поддават на молбите и обещанията, че ако се върнат всичко ще се промени. Реално нищо ново не се случва, за съжаление…
Най-добрия изход от ситуацията е, когато двамата партньори се изправят заедно пред проблема и потърсят специализирана помощ. Желанието за промяна, мотивацията, признанието, че алкохолът е победил, квалифициран специалист и много търпение – това са стъпки по един дълъг и труден път. Път, който в крайна сметка води към спасението. Дори когато резултатът е постигнат, не трябва да се губи фокус. И най-малката крачка встрани, едно уж невинно прегрешение, малка глътчица и всичко ще започне отначало. Целият живот на такава двойка ще бъде борба.
Всеки един от тези сценарии обаче е особено тежък за най-безпомощните жертви – децата в семейството. Всички негативни преживявания оставят дълбок отпечатък в тяхното съзнание и бележат целия им живот. Емоционалните, а понякога и физически рани, никога не зарастват истински. Голям процент от тях поемат по същия страшен път, защото те не познават друг начин на живот. Посягат към чашката или свързват живота си с човек, който е алкохолик. За щастие има и малка част, които са осъзнали отвратителната същност на алкохолизма и са намерили в себе си сили да се спасят от невидимата му хватка.
Децата трябва да са на първо място в сложната връзка, натоварена с алкохолна зависимост. Не търпете мълчаливо, а направете най-доброто за тях. Спасете ги! Много често жертвите на алкохолизирания терорист в дома не смеят да предприемат решителна крачка, смазани и от осъдителните погледи на обществото. Колеги, съседи, шепата останали приятели – всички обсъждат, шушукат, обвиняват, съжаляват… Никой няма това право! Никой не може да разбере истинския ужас да съжителстваш с алкохолик и да търпиш изстъпленията му. Побоите, страха, безпаричието, разпродадената покъщнина, чувството за безпомощност и безизходица – това се преживява трудно. И все пак мисълта какво ще кажат другите, дали няма да ме обвинят, че го оставям, ще се справя ли сам/а, много често действат като спирачка. Съжаление и самосъжаление, притеснение какво ще се случи с него/нея, предавам ли го/я??? Чувствате се отговорни и несигурни. Последното, което трябва да ви вълнува е чуждото мнение. Бъдете смели, бъдете решителни, бъдете силни и го направете заради децата си! А и заради себе си.
Понякога преките и косвени жертви на алкохола се хващат като удавници за сламка към някоя от безбройните реклами в нета. Те обещават мигновени резултати, гарантират излекуване още с първия прием на тяхната субстанция, трайни резултати и светло бъдеще. Няма такъв филм! Алкохолизмът е тежка болест, силна зависимост и вие се нуждаете от специализирана помощ. Намерете група на анонимните алкохолици и направете първата стъпка – признайте проблема. Там ще ви насочат и към правилните хора и институции, които постепенно и професионално ще ви поведат по верния път. Поискайте го, поискайте го с цялото си сърце и си дайте шанс. За вас и цялото семейство!
И няколко последни съвета. Ако сте на прага на нова връзка, ако все още се опознавате или сте решили да свържете живота си с някого – разчитайте предупредителните сигнали! Ако родителите на вашия избраник имат проблем с алкохола, голяма е вероятността той също да има такъв. Ако се нуждае от глътка, за да придобие кураж, за да премахне страха, скуката и напрежението – внимание! Ако след няколко глътки проблемите му изчезват и всичко става незначително – внимание! Не си заслужава да задълбочавате връзката си. Не се заблуждавайте, че вие сте човекът, който ще го промени и всичко ще е розово и безоблачно. Повярвайте, животът и без това поднася неочаквани изпитания и изненади. Спокойно можете да си спестите тази, да го изживеете с алкохолик.
Автор: Магдалена Колибарова