11 механизма за психологическа защита

Животът е труден! Така е било и така ще бъде във всички времена и епохи – за всеки отделен човек по различен начин и в различна степен. Затова нашата психика си изработва своя защита – цял комплекс от механизми, които ни предпазват от стреса, потискат тревожността и ни помагат да съхраним здравия си разум в напрегнати и рискови ситуации.

Всеки от нас има свои любими механизми за защита, дори и да не го знае. Те се задействат сами в случай на нужда. Ето кои са най-използваните сред тях:

Изместване в подсъзнанието

Когато се случи нещо извънредно лошо, разумът ни се мъчи да се освободи от мисълта за него и изтласква спомена за травмиращото преживяване навътре в подсъзнанието. Човек забравя злото, за да продължи напред. Това е най-добрата способност на мозъка. Ако не можехме да забравяме, щеше да е невъзможно да живеем.

Отказ

Докато изместването е скриване на вече постъпилата информация, то при отказа мозъкът не позволява натоварващите факти да стигнат до съзнанието. Например, когато умре близък човек, когото много обичаме, в главата ни непрестанно се върти: „Не мога да повярвам! Не може да бъде!”. Това е механизмът на отказ, благодарение на който по-леко понасяме непоносимата душевна болка.

Рационализация

Пак е вид изкривяване на реалността, но по пътя на логиката. Тук информацията се преиначава по доста приятен начин. Измислят се красиви фалшиви причини, за да се оправдаят собствените погрешни действия или лошите постъпки на околните към нас.

Пример за рационализация е девойка, която си измисля безкрайни извинения за недоброто отношение на нейния любим и не желае да признае пред себе си очевадното: той просто не я обича.

Обратна реакция

Става дума за поведение, диаметрално противоположно на нашите желания. То се дължи на дълбок конфликт вътре в душата ни.

От една страна, силно жадуваме за нещо, а от друга страна, нашето съзнание ни забранява да го искаме, дори да мислим за него. И ние започваме да се държим по начин, коренно противоположен на желаното от нас. Звучи объркващо, нали? Ала хората го правят през целия си живот.

Всички знаем как тинейджърите изразяват своята любов и нежност. Момчето много харесва дадено момиче, но съзнанието му казва: „Хайде, мъжете не се размекват пред сополиви момичета. Това е срамно!”. Тогава малчуганът постъпва съвсем неочаквано – вместо да бъде кавалер, започва да удря и да дърпа опашката на харесваното момиче.

Проекция

Проекция се нарича приписването на свои качества, мисли, чувства, намерения на друг човек. Много мъже прехвърлят отношението и очакванията си, които са имали към своята майка, върху образа на съпругата.

Проекцията може да е положителна или отрицателна. Но и в двата случая тя подменя реалността. Чрез нея опознаваме света, като го съизмерваме със себе си. Но ако прекалено често използваме проекция, ние ще спрем да общуваме с реални хора, а с въображаеми. Защото никога не може да се отгатне на 100 % какво мислят другите. Когато проектираме върху тях собствените си мисли и чувства, ние се заблуждаваме. Затова просто трябва да попитаме другия: „Какво мислиш? Как се чувстваш?”, за да разберем, че всичко не е съвсем такова, каквото се случва в главата ни.

Например, ако някой се смее, то съвсем не значи, че е заради нас. Ние си казваме наум: „Ето, намира ме за твърде грозна, смешна и глупава, подиграва ми се!”. Но ако го попитаме, ще разберем, че на човека и през ум не са му минали такива работи.

Регресия

Механизъм на защита, при който се държим като малки деца. Правим го в най-различни ситуации. Например искаме от съпруга си да ни купи скъпото палто, което случайно току-що сме видели на витрината. Той категорично отказва. Тогава ние му скръцваме със зъби, ако не помогне, започваме да капризничим, умоляваме го, разплакваме се и накрая вкъщи му устройваме луд скандал. Звучи ли ви познато?

Щом някой за нещо се е обидил, може да се почувства като малко момиченце, което се стреми да привлече вниманието и да събуди съчувствието на околните.

Понякога този инфантилен вариант на поведение е много ефективен, защото умилостивява мъжете.

Сублимация

Този е най-здравословният и най-продуктивен механизъм на психологическа защита. Сублимация означава преобразуване, пренасочване на първичната енергия, която всеки човек притежава, и превръщането й в творческа, съзидателна.

Всички вероятно са чували за идеята на Зигмунд Фройд, че психиката ни се ръководи от двата базови инстинкта – влечението към живота, проявяващо се чрез сексуалността, и влечението към смъртта, което се изразява в желанието да се вреди, да се разрушава. Обаче не може постоянно да правим секс или да се бием. Живеейки в общество, човек е принуден през по-голямата част от времето си да заменя тези стремежи с други – стремеж да учи, да работи, да твори и т. н. Тоест да сублимира енергията си в правилната посока.

Без този защитен механизъм ние никога нямаше да излезем от пещерите и нашата цивилизация не би била възможна.

Замяна

Ако изпитваме към някого силни отрицателни емоции, но не смеем да ги изразим пред него, ние си търсим „изкупителна жертва”, върху която можем да стоварим без задръжки гнева си.

Ако например в службата шефът ни повиши тон и ни обиди, едва ли ще посмеем да му отговорим директно. Вечерта вкъщи обаче ще излеем натрупаната си агресия върху първия член от семейството, който ни се изпречи пред очите. Макар той за нищо да не е виновен.

Тази реакция донякъде е полезна – поне така няма да се взривим. Но пък тормозим близките си и се вкарваме в нови конфликти.

Идентификация

Благодарение на идентификацията усвояваме начини на поведение от нашите родители и учители. Тя е необходима за израстването и развитието ни.

Докато слушаме история за нападател, който се нахвърлил и изнасилил беззащитна девойка, ние изживяваме ужас, понеже се идентифицираме с жертвата.

Десакрализация

Много интересен механизъм, който се изразява в това, че се опитваме да се отнасяме несериозно и да омаловажаваме неща, които наистина са важни за нас. Нарочно се стремим да ги обезценяваме пред себе си, та ако нещо не се получи, после да не изживяваме болка и разочарование.

Много съвременни момичета осмиват желанието на някоя приятелка да се омъжи. Те на висок глас заявяват:”Брак? Сватба? Каква глупост, измислена само да поробва жените!”. Всъщност всяко едно такова злословещо момиче много иска да се омъжи. Но тъй като няма сериозен кандидат за женитба, представя темата като смешна и жалка, маловажна.

Комплекс на Йона

Този механизъм за психологическа защита е получил името си от библейския герой Йона, който дълго време се опитвал да избегне ролята на пророк, която му била отредена, понеже се страхувал да поеме възложената му отговорност.

Със сигурност всеки поне веднъж в живота си не е направил нещо, и то от страх, че няма да се справи.

Хората, за които тази защита се превърне в стил на живот, не постигат никакви успехи и се задоволяват с ниски резултати, понеже не опитват, не се трудят и не полагат усилия за нищо.

Механизмите за психологическа защита са един вид филтър, който отблъсква и преработва негативната информация. Те ни помагат да оцеляваме в моментите, когато ни е най-трудно. Ала не трябва постоянно да се разчита на тях.

Психологическата защита има две лица. Янус, който може да ти направи добра, но едновременно с това и лоша услуга. Нека използваме тези механизми с мярка. Иначе рискуваме да живеем в един напълно измислен свят, който няма нищо общо с действителността.

Подготви: Гана Василева