СВОБОДНО ВРЕМЕ

Голямата поетеса Маргарита Петкова – „мъжко момиче“ и на 63

Най-страстната дама в българската поезия Маргарита Петкова на 21 февруари отпразнува шейсет и третия си рожден ден. И в творчеството, и в живота тя си остана огън жена!

В нейната поезия всяка жена като в огледало вижда своя образ. Четейки задъхано думите, имаме странното усещане, сякаш сме ги писали ние. Това е така, защото Маргарита Петкова до болка познава стихията на женската природа. Призовава я. И не се страхува да бъде искрена. Като нестинарка стъпва върху горящите в душата ни въглени, разравя кървящите рани. Изказва гласно мъката, която таим дълбоко, криейки я и от нас самите.

Жената в нейния стих тупти с нашето сърце, изрича нашите истини, знае всичките ни тайни. Тя е свободна от задръжки и предразсъдъци, не признава ограничения, руши табута и бариери. Смела и борбена, дръзка и истинска чак до безсрамие, шокираща с душевната си сила! Нейната лирическа героиня е това, което живее в женската ни същност. Стиховете й няма нужда да бъдат интерпретирани. Те трябва просто да се съпреживяват:

Предизвикано обяснение

Не знам дали го обичам повече,

отколкото ти го обичаш,

но в моите пръсти е скрито разковничето

на безумното тайно обричане.

Моите думи за него са живата,

от друг вода ненапита.

При мен той идва, от теб си отива.

Все мен жадуват очите му.

Ти си му покрива, аз съм небето му,

мамещо с необятност.

Ти си огнището, аз съм сърцето му.

Ти си дълга, аз съм щастието му.

Ти си родила и гледаш децата му,

аз – на моминство обречената.

Ти над живота му имаш правата,

аз – правото на вечност.

Маргарита Петкова

Авторката е родена на 21 февруари 1956 г. в град София. Има физическо увреждане по рождение – двойна луксация, т. е. вродено изкълчване на тазобедрените стави. И сияещи зелени очи, които и днес омайват с тайнствената си сила.

Пише стихотворения още от първи клас. Започва да публикува през ученическите си години – първо във в. „Средношколско знаме”, после във в. „Пулс”, в. „Литературен фронт”, сп. „Пламък” и много други.

Завършва висше образование във Великотърновския университет, специалност Българска филология. Работи като редактор и преводач в различни печатни издания.

Тласък в кариерата й дава големият интелектуалец и творец Георги Джагаров. По това време той заема държавен пост, равностоен на вицепрезидентската длъжност. От него получава най-ценните съвети, научава много тънкости на стихоплетството и е въведена в средите на висшето общество. Георги Джагаров дори й кумува на сватбата, с което стават и роднини. Той е човекът, който я шлифова като поет, помага й да изглади и усъвършенства стила си.

През 1983 г. излиза нейната първа книга със стихове „Дива къпина”. Посрещната е с одобрение от литературната критика. За нея младата поетеса получава националната награда „Цветан Спасов” през 1984 г.

На следващата година се случва нещо твърде неприятно. Някой й скроява нелеп номер, злепоставяйки я публично. Явно завистници от литературните среди са искали да очернят името й. Гнусната история хвърля петно върху репутацията й, без тя да има някаква вина.

На 5 март 1985 г. в. „Пулс” отпечатва цикъла „Годишни времена” на Маргарита Петкова. Първото стихотворение „Есен” обаче не е нейно, а е публикувано с нейното име. В стиховете му е вграден акростих (всяка първа буква от всеки ред вертикално образува израз). Така е изписана фразата „Долу Тодор Живков”. Първоначално никой не забелязва акростиха. Маргарита Петкова също не го вижда.

Тя се обажда в редакцията на в. „Пулс”, за да ги пита защо в нейния цикъл е включено чуждо стихотворение и настоява в следващия брой редакционният екип да публикува бележка, за да се извини на читателите за допуснатата грешка.

Междувременно някаква ученичка, вероятно подставено лице, отива с вестника в Градския комитет на партията в София и в ЦК на ДКМС. Там тя показва акростиха и възмутена сипе хули по адрес на Маргарита Петкова. Избухва обществен скандал. Незабавно въпросният брой на в. „Пулс” е конфискуван от органите на реда, а Маргарита Петкова е разпитана.

Самият Тодор Живков, с когото се познават лично, наредил: „Оставете случая без последствие!”. Така и не става ясно кой е истинският автор на акростиха, но мълвата бързо се разнася из цялата страна, а това рефлектира върху авторитета на поетесата. До падането на тоталитарния режим тя не публикува.

След демократичните промени започва нов подем в творчеството й. Книгите й излизат една след друга и се разграбват като топъл хляб. Почти всяка година издава нова стихосбирка: „Окото на урагана,”„Бермудски триъгълник”, „Хвърлен камък”, „Всичко”, „Щастлива, лекомислена и слаба”, „Подсвирквайки – към Голгота”, „Абсурдни времена” кн. 1 и 2 ( в съавторство с Добромир Банев) и др.

Зеленооката фурия на любовната поезия се радва на огромна популярност, постоянно е на творчески срещи с читатели, дава многобройни интервюта, печели престижни награди. Творбите й са преведени на всички европейски езици. Премиерата на най-новата й книга „Тъй рече Виктор” беше през ноември 2018 г.

Към днешна дата Маргарита Петкова има издадени 15 книги, автор е също на мюзикъли. А над 200 нейни стихотворения са песни от репертоара на култови наши певци. Сред най-известните са: „Иване, Иване” – в изпълнение на Богдана Карадочева, „Болката отляво” – песен на Васил Найденов, „Нова годино” – дует на Васил Найденов и Богдана Карадочева, „Балкански синдром” – с изпълнител Тони Димитрова. По нейни текстове пеят и Кичка Бодурова, Йорданка Христова, Михаил Белчев и др.

Маргарита Петкова споделя, че пише поезия, защото няма нерви за прозата. Многократно започвала работа върху белетристични произведения, но те оставали недописани, понеже й липсвало търпение да ги изведе до финал. Казва, че мисълта й е много спонтанна и бърза, затова предпочита да я излива на белия лист под формата на стихотворение, отколкото да я „разтяга” в разкази или в романи.

Жената на 50…

На 50 жената е царица –

не би си позволила грешен ход.

Не се побира между две корици

на книгата, наречена „Живот“.

На 50 жената е страхотна,

защото знае своята цена –

помислиш ли за теб да я закотвиш,

тя ще те помете като вълна.

На 50 жената е убиец! –

напреко през житейското просо,

тя цепи към поредната пусия

и без да мигне, стреля на месо.

На 50 жената е умница –

не дава да я взимат за мезе.

Отгледала е къща, мъж, дечица…

За нищо съвестта не я гризе.

На 50 жената е удобна-

прощава тя лъжите пак и пак…

Но като нищо може мимоходом

да хвърли в тъча не един глупак!

Маргарита Петкова

Феминистка до мозъка на костите си, феята на любовната лирика има нисък праг на търпимост, що се отнася до мъжете. Със замах къса връзки и пречупва оковите на брачния си живот. Сменила е трима съпрузи, но признава само бащиното си име – Петкова. Твърди, че баща й е единственият мъж, който заслужава да носи името му. През последните 23 години се е задържала с един и същ съпруг – Радослав Мачев. Разказва, че той все още успешно понася претенциите й за независимост и полага всички усилия да не накърнява по никакъв начин свободолюбието й. Дори на вратата на спалнята им човекът сложил табела: „Маргарита Петкова – поетеса”.

Авторката е майка на три деца – дъщеря и двама синове. При това е била предупреждавана не веднъж от лекарите: предвид тежкото й здравословно състояние, не бива да ражда! Или в краен случай – едно дете. Но както винаги, Маргарита слуша само сърцето си. Заявява, че децата са нейният най-голям успех в живота и най-ценното й богатство.

Сега Маргарита Петкова има още много здравословни проблеми. Страда от коксартроза, повече от 10 години живее с диабет, трудноподвижна е, на практика едва върви. Но духът й е все тъй несломим. Затова тя продължава да пътува из цяла България за срещи с читатели, ходи неуморно на литературни сбирки и се раздава с любов към хората. Автор е в дамския сайт Edna, с който впрочем са в голям синхрон, защото Маргарита Петкова наистина е една-единствена. Никой друг освен нея не би могъл да напише това:

* * *

Нямам нерви за дълги любови,

а кратките – не ми приличат.

Да не мислиш, че нещо ново

казваш с това „Обичам те?”

Да не мислиш, че ще се срути

светът след моето тръгване?

Уверявам те – много пъти

са ме лъгали. И съм лъгала.

А пък Земята си е на мястото.

Само сезонът се сменя.

Крайно време е да си наясно,

че всичко е само временно.

А аз – най-временната от всичко.

Най-кратката. Невъзможната.

Лесни любови – не ми приличат.

А трудната – ще я можеш ли?

Хм, да опиташ ли ти е щукнало?

Добре – да живее рискът!

Хайде сега – отведи ме от тука

Ако ти стиска.

Маргарита Петкова

За своята муза даровитата поетеса признава: „Нещастието винаги е било по-силното вдъхновение. Когато съм щастлива, просто си живея живота на пълни обороти, нямам време да пиша…”. Може би затова всичко написано от нея е толкова проникновено, вдъхновено и истинско. Защото е дълбоко изстрадано и извира от сърцето.

Автор: Гана Василева

3 thoughts on “Голямата поетеса Маргарита Петкова – „мъжко момиче“ и на 63

  • Пепа Иванова

    Дърта бездарна к-ва е Маргарита Петкова.
    Хайде не ни занимавайте с тая гювендия.

    Отговор
  • Райна Петрова

    Старата долна курва Маргарита.

    Отговор
  • Вени Вени

    Разкошна поетеса, невероятен човек!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *