Чудовищна организация на жени отровителки шокира историята

Женският стремеж към независимост е дал много на света. Еманципацията безспорно има принос за възхода на човечеството.

Но са известни случаи, в които феминистичните нагласи се израждат в извращения и престъпления, пред които историята немее! Безсилна е да предложи рационално обяснение.

Такъв е случаят с жените – убийци от Нагирев. Един разказ за небивала жестокост, който ще смрази кръвта във вените ви! Макар и случили се преди 100 години, чудовищните деяния шокират и задават много въпроси за тъмната страна на женската природа. Будят размисли докъде може да стигне падението.

Нагирев е малко село, разположено на 60 мили югоизточно от Будапеща – просто едно от многото села по Дунавската равнина в Унгария. Но неговите жени се прочуват в целия свят като „Ангелите на смъртта”.

Зловещите събития се разиграват близо две десетилетия в началото на миналия век. Мъжете на Нагирев и околността мистериозно умират. Смъртността сред населението от мъжки пол е толкова мащабна, че ергените започват да гледат на брака като на смъртна присъда и не искат да се женят. Плъзват слухове за някаква неземна сила, която мори женените мъже.

Началото на масовите убийства в Нагирев

Всичко започва от дома на акушерката в селото Юлия Фазекаш. Тя се заселва там през 1911 г. и никой не знае нищо за нейното минало. Тъй като е единственото медицинско лице в околността, хората търчат при нея за помощ. Тя е на средна възраст, казва, че е вдовица, живее сама и явно няма много скрупули, щом още след появата си с охота се заема с аборти.

Жените й се доверяват напълно за здравословните си проблеми, впоследствие се съветват с нея по всякакви въпроси. Тя е на тяхно разположение 24 часа в денонощието и вратата й е винаги отворена.

Една нощ при нея разплакана отива госпожа Такач. Мъжът й бил пак пиян, пребил я, но тя успяла да избяга и дошла да се скрие в дома на акушерката. Тогава Фазекаш й казва, че няма какво да се говори, а трябва да се действа. Сварява на печката някаква отвара, пълни я в шишенце и поръчва на малтретираната жена да я сипе в питието на мъжа си.

Нагирев

След 2 дни съпругът на Такач умира – от инфаркт. Ала от уста на уста между жените се предава злокобната тайна за неговата ненавременна смърт.

Скоро при акушерката идват една след друга жени, които я умоляват да ги избави от жестоките им съпрузи. Така е поставено началото на масовите убийства в Нагирев.

Фазекаш вече търгува с тайното „лекарство”, което приготвя, продавайки го на желаещите да станат вдовици.

В един момент при нея отива група от 50 жени. Всяка иска час по-скоро смъртта на съпруга си. Те наричат себе си „Ангелите на Нагирев”. Така на практика е основан тайният синдикат на отровителките.

Първо спазват някои вътрешни правила: само омъжените се допускат до организацията, забранено е да се убиват жени и деца. Но после нещата съвсем излизат от контрол.

Жените на Нагирев

В началото на ХХ век браковете в Унгария се решават чрез изчисления. Родителите избират по сметка съпрузи за дъщерите си. Често младоженците са много по-възрастни от булките. Жените нямат право на глас за нищо, а само на послушание и търпение. Разводът бил табу.

Крайната бедност и Първата световна война допълнително утежняват емоционалните връзки в семейството. Мъжете са на фронта, за да се бият за Австро-Унгария. В селото е създаден лагер за военнопленници, които били изпращани по фермите да помагат на жените в селскостопанската работа. В отсъствието на съпрузите си много селянки създават любовни връзки със затворниците. Става така, че някои от тях имат по трима-четирима любовници едновременно. С две думи, отдават се на пълна морална разпуснатост.

Когато войната свършва, мъжете им се завръщат от фронта осакатени и изтормозени. В семействата се настаняват отчуждението и омразата.

Докато съпрузите им са воювали, жените свикват да живеят без тях. Покрай романтичните си приключения с военнопленниците те вкусват от сладостта на греха и сексуалната разюзданост им харесва. Под контрола на мъжете си отново губят чувството за независимост, а то определено им липсва. Затова приемат Фазекаш като спасителката, която ще ги избави от натрапниците – техните съпрузи.

Стига се дотам, че безнаказаните коварни убийства се превръщат в забавление за селянките. Сякаш дяволът се е вселил в тях и напълно ги е обсебил. За развлечение те започват да тровят наред – децата си, родителите си, братята и сестрите си, любовниците си.

Акушерката продължава да приготвя бутилките с отрова и е сигурна, че тези престъпления не могат да бъдат доказани. Тя смята, че арсеникът не оставя никакви следи. Има две-три приятелки, които са нейни доверени лица и с тях ръководи кощунствените престъпления.

Мълвата плъзва и в най-близкия град Тисакерт. Оттам също прииждат клиентки, които щедро плащат, за да се сдобият с магическата отвара.

Мари Кардаш убива съпруга си, любовника си и болния си 23 годишен син:

  • Дадох му повече отрова – разказва тя в съда. – Изведнъж си спомних колко красиво пееше моето момче в църквата и му рекох: „Пей, момчето ми! Пей любимата ми песен!”. Той я изпълни с красивия си ясен глас, после изведнъж изкрещя, стисна стомаха си и издъхна!

Лидия Чери отравя възрастните си родители. По-късно съседи свидетелстват, че чули баща й да вика на умиращата си съпруга: „Нека дяволът да поеме нашата Лидия! Тя ни направи чай, който ни уби!”.

Юлиана Липка затрива 7 души, включително семейството си – мащеха, леля, брат и снаха. На Бъдни вечер тя отровила рома на съпруга си. И в духа на добросъседството предала остатъка от отровата на комшийката си като коледен подарък.

Балинт Хордаш дава смъртоносна доза на няколко от децата си, защото се оказали „много гърла” в къщата.

Розали Шебестиен и Роза Хейба отговарят на съдията, че убили съпрузите си, понеже ги „отегчавали”.

Мария Шанди обяснява, че премахнала съпруга си, защото той винаги действал „по свой начин”. „Ужасно е, че цялата власт принадлежи на мъжете” – заявява тя в съда.

И това са имената само на малка част от жените – убийци. 

Разследване и арести

Към 1918 г., след края на І Световна война, Нагирев и Тисакерт се „прославят” като район на убийства. Полицията дочува слуховете, но не предприема нищо, тъй като няма доказателства.

През 1929 г. в Унгария приключва десетгодишно преброяване. Служителите, изучаващи статистиката, са впечатлени от високата смъртност в региона. Започва разследване.

Фазекаш и нейната най-близка сподвижница са арестувани и разпитани. Двете категорично отричат обвиненията, след което са освободени поради липса на доказателства.

Тарторките на престъпния синдикат са уплашени и изпращат в столицата своя представителка, за да се консултира с химик. Убийците искат да разберат може ли да се открият следи от арсеник в останките на мъртъвците. Ученият отговаря, че отровата е доказуема дори след много години.

Тогава Фазекаш бързо скроява хитър план. Тя събира най-верните си поддръжнички и ги изпраща да разместят надгробните плочи на гробовете. Идеята е паметниците на отровените да бъдат разменени с надгробните камъни на мъртъвци, починали от естествена смърт. По този начин ще бъдат заблудени властите, ако предприемат ексхумация.

Нагирев

В уречената вечер 13 вдовици отиват на гробището и започват осъществяването на пъкления замисъл за заличаване на следите. Но те не знаят, че полицията ги следи. В миг нощта се изпълва с полицаи и „черните вдовици” са арестувани. Гробището на момента се превръща в морга. Телата на умрелите са ексхумирани, а екипи лекари извършват аутопсиите на място. От изровените 50 трупа 46 се оказват починали от арсеник. Отровени са не само мъже, но и жени, деца, дори бебета. В ковчезите им са открити парчета хляб и сладкиши с отрова, шишета с утайка от арсеник.

Полицията арестува 100 вдовици. Фазекаш се самоубива със своята отвара в дома си, малко преди да бъде задържана.

Балинт Хордаш признава, че е отровила 20 мъже и няколко от децата си. След ареста тя се самоубива в затвора – обесва се с чаршафа си.

Съдебното дело

Пред съда са изправени 26 жени. Те се държат предизвикателно и нагло, не показват никакво разкаяние. Кокетничат, придават си важност, демонстрират пълна липса на съвест. Все едно, не са извършили нищо нередно, питат съдията кога всичко ще приключи, че да се прибират вкъщи.

От вдовиците 8 са осъдени на смърт, 12 – на лишаване от свобода, като 7 от тях – на доживотен затвор.

И до днес обаче тайните на това поразително престъпление остават. Много са отровените и в град Тисакерт, но за тях никой не е осъден. Със сигурност са останали ненаказани доста жени, отровили мъжете си.

Така и не се разбира коя е всъщност Фазекаш и какъв е бил нейният мотив.

Историците винаги ще се питат как е възможно скромни женици от едно унгарско село да се превърнат в масови убийци, и то на най-близките си. Нищо не може да обясни чудовищното им превъплъщение в дяволски изчадия.

Злото има коварната способност да заслепява, изкушава и увлича. Поругавайки всичко свято, то води все по-надолу в пропастта, като отнема понякога изцяло човешкия облик.

Превод и редакция: Гана Василева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *