Еньовден е! Днес билките, цветята и водата имат чудотворна сила
На 24 юни честваме Еньовден. Българската православна църква отбелязва Рождение на Свети Йоан Кръстител. Името Еньо е умалително от Йоан, затова в народната традиция денят е известен като Еньовден, Яневден, Иван Бильобер.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене. Той има древни славянски корени и е свързан с култа към Слънцето. Почита се от всички славянски народи – в Русия, Украйна, Белорусия, Полша и др.
Във фолклорния ни календар това е един от най-тачените празници, редом с Коледа, Великден, Гергьовден.
Вълнуващи са поверията, легендите и обредите, свързани с Еньовден. Счита се, че има 77 билки и половина – „за всички болести и за болестта без име”. И точно в нощта срещу празника половинката билка, която е незнайна, може да бъде открита. А тя върши чудеса!
Момите отиват да берат целебните треви след полунощ. Те трябва да бъдат откъснати преди изгрев слънце. От набраните билки и цветя се свиват китки за всеки член от семейството. Прави се венец, под който се минава за здраве.
Момичетата бележат китките си и ги потапят в котел с мълчана вода. А сутринта по тях гадаят за своето бъдеще.
Мълчана вода се използва и за лечение на тежко болни. Тя се пълни от девствени момичета от 3, 7 или 9 извора. Докато я пълнят и носят, те не продумват, за да не загуби водата вълшебната си сила.
Вярва се, че когато слънцето започне да изгрява, то играе – трепти, танцува и се оглежда във водата. Отърсва се и искрите му падат по росата. Ето защо сутринта всеки трябва да се измие с изворна вода или да се отъркаля в росата, за да попие от животворната енергия.
Изпълнява се обичаят „Еньова буля”. Тук главен персонаж е „булята” – малко момиченце, което момите обличат като булка и забулват с червено було. Като го пременят, те го разнасят на ръце из цялото село. Важно е то да не стъпва с крачета по земята. После следва ритуалът за напяване на китките. Девойките пеят песни, а „булята” вади от котела една по една моминските китки. Според това какво се пее и какви думи се случват, докато се взема от водата китката, се предрича бъдещето на нейната притежателка.
В нощта срещу Еньовден бродят самодиви, вещици и магьосници. Това е време потайно и много опасно. Магии, заклинания, проклятия и уроки хващат най-бързо и лесно.
По нивите бродят вещици – бродници. Те се събличат голи в чуждата нива, така изтръгват нейното плодородие и го занасят в своята. В миналото наистина се намирали такива жени, които отивали да изпълняват този демоничен ритуал. Затова селяните през нощта срещу празника нощували по къра, за да си вардят земята.
На Еньовден се правят най-въздействащите магии за любов и за раздяла. Сред билките за любов прочути са омайниче, бял равнец, лавандула, обичниче, бял оман, маточина, росен, див пелин. А също и девисилът – неслучайно руснаците му казват „любисток”.
Разделните билки предизвикват раздяла. По този начин лесно се елиминират съперниците на любовния фронт. За този езически обред се отива в отдавна изоставена къща, където домашното огнище от години не е горяло. Там се варят разделните отвари. С такава лоша слава са тинтявата, вратигата, комунигата, дилянката, тъжецът, гълъбовите очи и самодивските ягоди. Билката за омраза е син отврат.
През нощта срещу Еньовден не трябва да се пие вода, а през деня не бива да се пере и да се работи, защото иначе някой от семейството ще се разболее.
В тази магическа нощ син пламък играе там, където има заровено имане. Затова и иманярите не спят, а са нащрек и обикалят.
Сънищата са пророчески! Така че помнете какво сънувате!
Еньовден е една омайна приказка, в която наистина се случват чудеса и цялата природа ликува!
Имен ден празнуват: Еньо, Яне, Яни, Яна, Янко, Янка, Енчо, Йоан, Йоана, Йонко, Йонка, Йончо, Калоян, Деница, Диян, Дияна, Диляна, Биляна, Яница, Янин, Янислав, Янимир и др.
Еньовден е обявен за Ден на билкарите и фармацевтите.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!